Само след няколко дни ще отбележим една от най-черните дати в българската история – 19 февруари. Всяка година около тази дата свикнахме да четем всякакви стилистични упражнения на тема "Апостолът на свободата". Преди няколко години се лансираше темата за двойник на Левски, обесен вместо него, преди това пък беше "Поп Кръстьо ли наистина го е предал?". През 2009 навярно ще е същото – теми сензационни, но не съществени.
Странно е обаче защо се подминава един много съществен момент от историята - "хасковското приключение", както евфемистично го наричат историците. Както и да го наричат обаче, става дума за разгрома на цялата революционна организация в Южна България, градена от Левски с години. Върволици от съзаклятници се запътват към обвитата с мрачна слава крепост в Диарбекир. Присъдите на турския съд за участниците в това "приключение" са много по-сурови тези на от съратниците им от "софийското", което приключи с обесването на Апостола.
В основата на
"ХАСКЮШКАТА РАБОТА"
както я нарича в спомените си Христо Иванов-Големия, шеф на тайната полиция на организацията, стои наследникът на Левски - Атанас Узунов, както и неколцина местни първенци. При идването си в Хасково само три месеца след смъртта на Левски, Атанас Узунов е предизвикан от тукашни чорбаджии да се докаже достоен за поста "Апостол на цяла България", като екзекутира осъдения на смърт за предателство хаджи Ставри. Младият и неопитен Узунов (тогава той е едва 22-годишен) лекомислено се съгласява лично да застреля предателя. Чуват се благоразумни гласове, че не бива върховният апостол на тайната революционна организация да се заема с това рисковано начинание. За тази цел Левски е организирал цяла тайна полиция начело с Христо Иванов-Големия.
Членовете на тази полиция са били наричани "терористи". От днешна гледна точка думата има малко по-друг смисъл, но тогава изглежда е била напълно подходяща. Тайната полиция е имала за цел да "наказва" предателите, като под "наказание" се разбира единствено смърт. "Терористите" се занимават и със събиране на средства от по-заможните българи. И тогава, както и сега, събирането на пари е било трудна работа. Затова са използвани безотказните аргументи на дулото и острието. Христо Иванов-Големия чистосърдечно описва няколко случая, в които се "уговарят" заможни българи да подпомогнат революцията. Самият Левски е убеден, че това е начинът да се финансира делото. За изпълнител на смъртната присъда на хаджи Ставри е определен "терористът" от Старозагорско Бойчо Русев. Събраните в задимената стаичка местни чорбаджии - Костадин Тодев Симидчиев (Кошти чорбаджи), Янаки Тодев, Георги Хаджииванов Минчев и Димитраки Попстефанов, заявили, че е по-добре присъдата да се изпълни веднага. Особен настоятелен е Кошти чорбаджи, а Попстефанов дори лъже Узунов, че хаджи Ставри вече е предал на новия каймакамин списък с повече от сто имена на съзаклятници. Подхвърленото от Кошти чорбаджи предложение новият апостол сам да се заеме с убийството допада на Узунов. "Левски сам стреляше в противниците на делото", убеждава сам себе си новоизпеченият Апостол.
По този начин Атанас Узунов е принуден да направи първата стъпка към
СЪКРУШИТЕЛНИЯ РАЗГРОМ
НА ТАЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
Доколко самият Васил Левски си е давал сметка за нуждата от конспирация и се е пазил от рисковани постъпки, е достатъчно да споменем забраната за обира в Арабаконак. Въпреки това Димитър Общи на своя глава се впуска в авантюрата, чийто трагичен резултат е залавянето на Левски. Друг малко известен пример е случаят с Любен Каравелов, който от страниците на вестник "Свобода" си позволява да "повика" Левски при себе си с "бележка от редакцията" от 31 октомври 1871 г. Тя гласи: "Г-ну В. Л. в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро". Гневната реакция на Апостола е изразена в писмо до Данаил Попов: "Пишете на Каравелова, моля го последний път братски да не ме вика вече чрез вестникът си". Какво означава "последний път братски", всеки сам може да се досети. Смъртните присъди, издавани от Апостола, са се изпълнявали безпрекословно и светкавично. За впечатляващата слава на тайната полиция пък можем да съдим от случая с Димитър Общи малко преди да извърши авантюрата в Арабаконак, описана от шефа на главорезите Христо Иванов. Левски се среща с него и му нарежда да предупреди Общи да си опича акъла и да изпълнява заповедите. "Да го накажем", предлага Христо Иванов. "Добре, да го убием, но кого ще сложим на негово място?", колебае се Левски и се ограничава само с предупреждение.
Големия се среща с Общи край село Български извор. Случката е описана така: "Каня го да седне (Димитър Общи - б.а.), но той не щя да седне по причина, че видя момчетата да излизат от къде гората, но преди всичко аз му предложих да си изпълнява длъжността по-скоро и той като че се уплаши и хвана да трепери. Мислил (...), че съм отишъл да го накажа, но то ми беше забранено и каза из един път, ето сега се качовам (на коня - б.а.) и отивам да си върша длъжността...".
Дисциплината, наложена от Левски в организацията, е желязна. В противен случай тя не би просъществувала дори няколко месеца. Апостолът си е давал ясна сметка, че една негова грешка или авантюристична постъпка може да струва живота на стотици съратници. За разлика от него Атанас Узунов се перчи в Хасково с новата си длъжност и с лекота се съгласява да изложи на риск цялата организация. Подготвя се и вечерта на 3 май 1873 г. се запътва към къщата на хаджи Ставри да го екзекутира. В това време хасковските първенци, провокирали го да извърши тази глупост, отиват на сватба.
Историята с неуспешния опит за убийство на хаджи Ставри е широко известна. Атанас Узунов е заловен безславно като хлапе, играещо в чужда градина. Малко по-късно
ЗАПОЧВА ТРАГЕДИЯТА
Първоначално при разпитите Узунов подражава на идола си Левски и отговаря с "не знам" на всички въпроси. Разплитането на опита за убийство започва от местната власт и за малко сякаш изглежда, че всичко ще се размине. Учителите, сред които Стоян Заимов и Петър Берковски, са задържани само по подозрение, че познават Узунов и са на път да бъдат освободени. Турското правителство обаче вече е наясно, че в Българско съществува тайна съзаклятническа организация с ясни сепаратистки цели. Не след дълго в Хасково пристига специална комисия от Одрин. В състава й е включен Вели ефенди Бошнак, председател на тамошния областен апелативен съд.
Пред Атанас Узунов се разиграва изтърканата сценка с доброто и лошото ченге. Вели ефенди е добрият. Той премества арестанта от мазето в светла и чиста стая и го предразполага. Узунов постепенно проговаря. Съшива с бели конци версията, че мнозина в Българско са недоволни от корупцията сред чиновниците, излага вижданията си за реформи в империята. Вели ефенди естествено е напълно съгласен със схващанията на арестанта и го провокира да продължи. Узунов разказва, че ходел сред хората да събира подписи за султана, който бил в неведение за безобразията, вършени от негово име. Вели ефенди продължава да го насърчава и предразполага. Атанас Узунов успява да съобщи на останалите задържани новата си версия. Трезвомислещите сред тях обаче веднага разбират, че пътят към Диарбекир е открит.
СЛЕДВА СТРАШНОТО
От протоколите за разпит четем следните редове (и това не е телефонен указател, а подробен списък на членовете на тайния революционен комитет), подписани от "Апостола на цяла България" Атанас Узунов:
"От Пловдив са Доганов, служи при чохаджията... От Нова Загора поп Георги и Даскала, има и други, поп Георги ги знае. В Чирпан протойерея, Хаджи Димитър, Сандък емини даскал Янко... В Казанлък живописеца Георги (Георги Данчов - Зографина - б.а.). В Одринска касаба, Ербирклийска околия чорбаджи Тачо. В Гюндийската махала, Старозагорска околия поп Еню. В село Гюмюрджий на чорбаджи Васил синът Бойчо;
В Казанлъшка околия в село Хайни дядо Кольо..."
Списъкът е ужасяващо дълъг и конкретен. Следва подпис: Атанас Узунов.
Между другото по ирония на съдбата сред разпитващите Узунов още докато делото е в ръцете на местната власт е и един от главните виновници за бъркотията - Кошти чорбаджи. По време на покушението - на сватба, след фиаското - сред разпитващите. Левски вероятно се е обърнал в гроба си.
Понеже разследващите опита за убийство се натъкват на многочислена тайна организация, в която влизат съзаклятници от цяла Южна България, задържаните са преместени в Пловдив. Там довеждат и останалите арестувани. Присъдите "заточение до живот в Диарбекир" следват една след друга. България е в черно.
Започналото сякаш на шега "хасковско приключение" завършва с пълен разгром на граденото от Левски в продължение на години. Впрочем, прави впечатление, че историците пренебрегват този епизод от историята. Дори корифеят проф. Николай Генчев в книгата си "Българското възраждане" (цит. трето издание С., 1988 ) сякаш подценява случая и дори допуска фактологична грешка.
Той пише: "БРЦК избрал за заместник на Левски хасковския учител Атанас Узунов, но скоро той бил заловен и изпратен на заточение". Атанас Узунов не е учителствал в Хасково, връзката му с този град е единствено фиаското с убийството на хаджи Ставри и нещастието му да срещне тук лекомислени псевдосъзаклятници, които го подкокоросват да извърши най-голямата глупост в историята на революционното движение. Дребната грешка на един от най-големите авторитети проф. Николай Генчев всъщност няма особено значение за историята. Но показва, че професорът е пренебрегнал и подценил този епизод. Други изследователи пък посвещават цели трудове на диренето на точната дата на идването на Васил Левски в Хасково. Стоян Заимов пише, че е "малко преди гроздобер". На "огромния проблем" са посветени стотици страници. Датата е уточнена, но какво от това? Впрочем, не е известно дали от самия Левски местните съзаклятници са поискали убийството на хаджи Ставри. Ако го бяха сторили, историята може би нямаше да е същата.
В дните около черната дата 19 февруари отново ще четем дитирамби за Апостола. Пак ще се цитира "Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си". Тъжната истина е, че Васил Левски загуби. И още по-лошо - загуби цяла България. Не само своя най-достоен син, но и вярата в собствените си сили, похарчени така лекомислено. Защото той създаде нещо, което е по-велико от самия него - духът на свободата. И не знам дали някога историческата ни памет ще успее да се отърси от натрапчивата мисъл, че свободата ни е подарена. Последващите въстания - Старозагорското, дори и Априлското, са предварително обречени заради обезкръвяването на стройната желязна организация, създадена от Левски. В Хасково го сполетя Втората смърт - смъртта на делото му.
Странно е обаче защо се подминава един много съществен момент от историята - "хасковското приключение", както евфемистично го наричат историците. Както и да го наричат обаче, става дума за разгрома на цялата революционна организация в Южна България, градена от Левски с години. Върволици от съзаклятници се запътват към обвитата с мрачна слава крепост в Диарбекир. Присъдите на турския съд за участниците в това "приключение" са много по-сурови тези на от съратниците им от "софийското", което приключи с обесването на Апостола.
В основата на
"ХАСКЮШКАТА РАБОТА"
както я нарича в спомените си Христо Иванов-Големия, шеф на тайната полиция на организацията, стои наследникът на Левски - Атанас Узунов, както и неколцина местни първенци. При идването си в Хасково само три месеца след смъртта на Левски, Атанас Узунов е предизвикан от тукашни чорбаджии да се докаже достоен за поста "Апостол на цяла България", като екзекутира осъдения на смърт за предателство хаджи Ставри. Младият и неопитен Узунов (тогава той е едва 22-годишен) лекомислено се съгласява лично да застреля предателя. Чуват се благоразумни гласове, че не бива върховният апостол на тайната революционна организация да се заема с това рисковано начинание. За тази цел Левски е организирал цяла тайна полиция начело с Христо Иванов-Големия.
Членовете на тази полиция са били наричани "терористи". От днешна гледна точка думата има малко по-друг смисъл, но тогава изглежда е била напълно подходяща. Тайната полиция е имала за цел да "наказва" предателите, като под "наказание" се разбира единствено смърт. "Терористите" се занимават и със събиране на средства от по-заможните българи. И тогава, както и сега, събирането на пари е било трудна работа. Затова са използвани безотказните аргументи на дулото и острието. Христо Иванов-Големия чистосърдечно описва няколко случая, в които се "уговарят" заможни българи да подпомогнат революцията. Самият Левски е убеден, че това е начинът да се финансира делото. За изпълнител на смъртната присъда на хаджи Ставри е определен "терористът" от Старозагорско Бойчо Русев. Събраните в задимената стаичка местни чорбаджии - Костадин Тодев Симидчиев (Кошти чорбаджи), Янаки Тодев, Георги Хаджииванов Минчев и Димитраки Попстефанов, заявили, че е по-добре присъдата да се изпълни веднага. Особен настоятелен е Кошти чорбаджи, а Попстефанов дори лъже Узунов, че хаджи Ставри вече е предал на новия каймакамин списък с повече от сто имена на съзаклятници. Подхвърленото от Кошти чорбаджи предложение новият апостол сам да се заеме с убийството допада на Узунов. "Левски сам стреляше в противниците на делото", убеждава сам себе си новоизпеченият Апостол.
По този начин Атанас Узунов е принуден да направи първата стъпка към
СЪКРУШИТЕЛНИЯ РАЗГРОМ
НА ТАЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
Доколко самият Васил Левски си е давал сметка за нуждата от конспирация и се е пазил от рисковани постъпки, е достатъчно да споменем забраната за обира в Арабаконак. Въпреки това Димитър Общи на своя глава се впуска в авантюрата, чийто трагичен резултат е залавянето на Левски. Друг малко известен пример е случаят с Любен Каравелов, който от страниците на вестник "Свобода" си позволява да "повика" Левски при себе си с "бележка от редакцията" от 31 октомври 1871 г. Тя гласи: "Г-ну В. Л. в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро". Гневната реакция на Апостола е изразена в писмо до Данаил Попов: "Пишете на Каравелова, моля го последний път братски да не ме вика вече чрез вестникът си". Какво означава "последний път братски", всеки сам може да се досети. Смъртните присъди, издавани от Апостола, са се изпълнявали безпрекословно и светкавично. За впечатляващата слава на тайната полиция пък можем да съдим от случая с Димитър Общи малко преди да извърши авантюрата в Арабаконак, описана от шефа на главорезите Христо Иванов. Левски се среща с него и му нарежда да предупреди Общи да си опича акъла и да изпълнява заповедите. "Да го накажем", предлага Христо Иванов. "Добре, да го убием, но кого ще сложим на негово място?", колебае се Левски и се ограничава само с предупреждение.
Големия се среща с Общи край село Български извор. Случката е описана така: "Каня го да седне (Димитър Общи - б.а.), но той не щя да седне по причина, че видя момчетата да излизат от къде гората, но преди всичко аз му предложих да си изпълнява длъжността по-скоро и той като че се уплаши и хвана да трепери. Мислил (...), че съм отишъл да го накажа, но то ми беше забранено и каза из един път, ето сега се качовам (на коня - б.а.) и отивам да си върша длъжността...".
Дисциплината, наложена от Левски в организацията, е желязна. В противен случай тя не би просъществувала дори няколко месеца. Апостолът си е давал ясна сметка, че една негова грешка или авантюристична постъпка може да струва живота на стотици съратници. За разлика от него Атанас Узунов се перчи в Хасково с новата си длъжност и с лекота се съгласява да изложи на риск цялата организация. Подготвя се и вечерта на 3 май 1873 г. се запътва към къщата на хаджи Ставри да го екзекутира. В това време хасковските първенци, провокирали го да извърши тази глупост, отиват на сватба.
Историята с неуспешния опит за убийство на хаджи Ставри е широко известна. Атанас Узунов е заловен безславно като хлапе, играещо в чужда градина. Малко по-късно
ЗАПОЧВА ТРАГЕДИЯТА
Първоначално при разпитите Узунов подражава на идола си Левски и отговаря с "не знам" на всички въпроси. Разплитането на опита за убийство започва от местната власт и за малко сякаш изглежда, че всичко ще се размине. Учителите, сред които Стоян Заимов и Петър Берковски, са задържани само по подозрение, че познават Узунов и са на път да бъдат освободени. Турското правителство обаче вече е наясно, че в Българско съществува тайна съзаклятническа организация с ясни сепаратистки цели. Не след дълго в Хасково пристига специална комисия от Одрин. В състава й е включен Вели ефенди Бошнак, председател на тамошния областен апелативен съд.
Пред Атанас Узунов се разиграва изтърканата сценка с доброто и лошото ченге. Вели ефенди е добрият. Той премества арестанта от мазето в светла и чиста стая и го предразполага. Узунов постепенно проговаря. Съшива с бели конци версията, че мнозина в Българско са недоволни от корупцията сред чиновниците, излага вижданията си за реформи в империята. Вели ефенди естествено е напълно съгласен със схващанията на арестанта и го провокира да продължи. Узунов разказва, че ходел сред хората да събира подписи за султана, който бил в неведение за безобразията, вършени от негово име. Вели ефенди продължава да го насърчава и предразполага. Атанас Узунов успява да съобщи на останалите задържани новата си версия. Трезвомислещите сред тях обаче веднага разбират, че пътят към Диарбекир е открит.
СЛЕДВА СТРАШНОТО
От протоколите за разпит четем следните редове (и това не е телефонен указател, а подробен списък на членовете на тайния революционен комитет), подписани от "Апостола на цяла България" Атанас Узунов:
"От Пловдив са Доганов, служи при чохаджията... От Нова Загора поп Георги и Даскала, има и други, поп Георги ги знае. В Чирпан протойерея, Хаджи Димитър, Сандък емини даскал Янко... В Казанлък живописеца Георги (Георги Данчов - Зографина - б.а.). В Одринска касаба, Ербирклийска околия чорбаджи Тачо. В Гюндийската махала, Старозагорска околия поп Еню. В село Гюмюрджий на чорбаджи Васил синът Бойчо;
В Казанлъшка околия в село Хайни дядо Кольо..."
Списъкът е ужасяващо дълъг и конкретен. Следва подпис: Атанас Узунов.
Между другото по ирония на съдбата сред разпитващите Узунов още докато делото е в ръцете на местната власт е и един от главните виновници за бъркотията - Кошти чорбаджи. По време на покушението - на сватба, след фиаското - сред разпитващите. Левски вероятно се е обърнал в гроба си.
Понеже разследващите опита за убийство се натъкват на многочислена тайна организация, в която влизат съзаклятници от цяла Южна България, задържаните са преместени в Пловдив. Там довеждат и останалите арестувани. Присъдите "заточение до живот в Диарбекир" следват една след друга. България е в черно.
Започналото сякаш на шега "хасковско приключение" завършва с пълен разгром на граденото от Левски в продължение на години. Впрочем, прави впечатление, че историците пренебрегват този епизод от историята. Дори корифеят проф. Николай Генчев в книгата си "Българското възраждане" (цит. трето издание С., 1988 ) сякаш подценява случая и дори допуска фактологична грешка.
Той пише: "БРЦК избрал за заместник на Левски хасковския учител Атанас Узунов, но скоро той бил заловен и изпратен на заточение". Атанас Узунов не е учителствал в Хасково, връзката му с този град е единствено фиаското с убийството на хаджи Ставри и нещастието му да срещне тук лекомислени псевдосъзаклятници, които го подкокоросват да извърши най-голямата глупост в историята на революционното движение. Дребната грешка на един от най-големите авторитети проф. Николай Генчев всъщност няма особено значение за историята. Но показва, че професорът е пренебрегнал и подценил този епизод. Други изследователи пък посвещават цели трудове на диренето на точната дата на идването на Васил Левски в Хасково. Стоян Заимов пише, че е "малко преди гроздобер". На "огромния проблем" са посветени стотици страници. Датата е уточнена, но какво от това? Впрочем, не е известно дали от самия Левски местните съзаклятници са поискали убийството на хаджи Ставри. Ако го бяха сторили, историята може би нямаше да е същата.
В дните около черната дата 19 февруари отново ще четем дитирамби за Апостола. Пак ще се цитира "Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си". Тъжната истина е, че Васил Левски загуби. И още по-лошо - загуби цяла България. Не само своя най-достоен син, но и вярата в собствените си сили, похарчени така лекомислено. Защото той създаде нещо, което е по-велико от самия него - духът на свободата. И не знам дали някога историческата ни памет ще успее да се отърси от натрапчивата мисъл, че свободата ни е подарена. Последващите въстания - Старозагорското, дори и Априлското, са предварително обречени заради обезкръвяването на стройната желязна организация, създадена от Левски. В Хасково го сполетя Втората смърт - смъртта на делото му.
Няма коментари:
Публикуване на коментар