България - блок 42 на Европа

Изхвърлянето на неплащали наематели от общинските жилища в бл. 42 в хасковския квартал „Орфей” разбуни духовете в града. Чета коментарите на читатели в интернет и съм потресен.

Отказвам да повярвам, че хасковлии са толкова озлобени, коравосърдечни и оскотели. Да изхвърлиш посред зима семейство с невръстни деца на улицата, независимо от причините, и това да се посреща с одобрение...
Направете си един експеримент. Прочетете коментарите под текста за бл. 42 (ето тук - http://www.haskovo.net/index.php?module=news&action=details&id=56265) и си представете, че това е написано от европейци и се отнася за България. Пасва ли?
Представата на един средностатистически европеец за България не е ли точно такава? Разбити пътища, полицаи, които си просят рушвети на пътя, олющени сгради, мръсотия, бандити, кал и локви ... Преди време нахален таксиметров шофьор одруса дори шеф от ОЛАФ – европейската служба за борба с измамите, с трицифрена сума от летището до хотела. Един български вицепремиер пък преди години цинично призна: „Ебати държавата, щом аз съм й вицепремиер?”
Крадливо племе, разбито общество с неясна ценностна система, в която подкупът е начин на оцеляване, мутри по улиците. По вестниците всеки ден – зов за спасяване на дете, което държавата е оставила да умира...
Един художник изобрази България като кенеф. Добре ли се почувствахме? А освен всичко друго, инсталацията на Черни имаше едно съществено предимство. Не миришеше. Докато действителността вони.
Е, всички ние ли сме мутри? Всички ли сме крадливи? Всички ние ли живеем в кенеф? Имам предвид кенефа в душата.
Не съм фен на циганите. Българските роми все още нямат своя Мартин Лутър Кинг, който да каже „Имам една мечта...”
Ще си позволя да припомня, по памет. „Ние вярваме, че всички хора се раждат равни, с еднакви неотменими права и стремеж към щастие...” Думите са на Томас Джеферсън. Той е автор на Декларацията на Независимостта, писана преди повече от 200 години, която Америка все още пази като свещена реликва. Но Америка направи нещо повече. Тя вече има своя чернокож президент. И това наистина я прави най-великата държава в света. Не Уолстрийт. Това.
И сега си представете още нещо. Представете си, че Европа реагира като хасковлии. „Вън! Крадливо и мързеливо племе! Ние няма да произвеждаме Мерцедеси, за да ги крадете! Няма да ви даваме пари, за да ги отмъкнете!” Въпреки, че Европа има своите основания да ни оприличи на блок 42.
Циганите в България нямат своя Мартин Лутър Кинг. Циганите в България имат своя Цветелин Кънчев. Бандит и изнудвач.
Циганите в България бяха вкарани в един капан, от който вероятно няма да излязат и след поколения. В капана ги натикаха пресметливи и безскрупулни български политици, които им позволиха да превърнат децата си в семеен бизнес и да се прехранват от детските добавки. Заради един мандат в повече те осъдиха поколения роми да останат неграмотни, без шанс в живота, обречени в капана на мизерията.
Ще си позволя още един цитат по памет. „Щастието на цялото човечество е невъзможно, ако за постигането му е пролята дори една детска сълза”. Тези думи са написани от Фьодор Михайлович Достоевски.
Знам, че за някои това са просто думи, а името им звучи като марка уиски.
Във форумите някой беше писал: „Не ме редактирайте. Имам право на мнение”. И Хитлер е имал мнение.
Един колега обичаше да повтаря: „Всеки век си има своето средновековие” (цитат, предполагам). Изглежда, че и всеки град изживява своето средновековие. Уви.