Ричард Столман: Майкрософт шпионира целия свят

Малцина знаят, че Windows XP при всяка заявка за обновяване изпраща информация за програмите, които са инсталирани на компютъра ви. По такъв лукав начин всъщност Майкрософт шпионира целия свят. Майкрософт е най-големият враг на свободата на потребителите, а Apple – най-гадният.

Думите са на Ричард Матю Столман, основателят на движението за свободен софтуер. През 2005 година той бе в България и изнесе лекция в София, в която обясняваше идеите си. Ричард Столман е истински гуру сред програмистите.

Според социолози, икономисти, философи, краят на миналото столетие бележи края на цяла епоха – индустриалната. Вече живеем в информационната. Това налага промяна и преосмисляне както на редица закони, така и на цялостната скала от житейски ценности, защото старите са вече архаични.

Ето пример за архаично законодателство. През Средновековието в Англия е приет закон, който забранява превръщането на металите в злато. Между другото той е все още действащ. И, доколкото ми е известно, досега не е нарушаван.

Но е безсмислен.

С какво се променя животът ни в информационната епоха? Променени са много неща. Само си представете всекидневието без интернет или без мобилния си телефон. Променя се обучението, кариерата, дори пенсионирането.

Пример за обществените нагласи през индустриалната епоха: Възрастна жена среща своя съседка, която разхожда две внучета. „Какви мили момчета. На колко са години?“, пита тя. „Докторът е на седем, а адвокатът – на девет“, отвръща съседката.

През индустриалната епоха човек се образова, след което използва наученото за да вади хляба си. През информационната епоха това съвсем не е така.

Ето един цитат от книгата „Богато дете, умно дете“ от Робърт Кийосаки и Шарън Лехтър:

„През Индустриалната епоха правилото беше да ходиш на училище, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна, добра платена работа и да останеш там до пенсия. А когато се пенсионираш, компанията и правителството ще се грижат за теб до края на дните ти.

През Информационната епоха правилата се промениха. Сега правилото е да учиш, да получаваш добри оценки, да си намериш работа и след това да се преквалифицираш за тази работа. Да намериш нова компания и нова работа и отново да се преквалифицираш и да се молиш и надяваш да заделиш достатъчно пари, които да ти стигнат много след 65-рожден ден, тъй като ще живееш доста по-дълго от тази възраст.”

Но да се върнем на Ричард Столман. Какво проповядва той? Той иска отмяна, или поне преосмисляне на Закона за авторското право. По думите му този закон е изцяло „индустриален“. И въпреки наименованието си, се отнася не толкова до авторите, колкото до издателите. В днешното време на глобализация Законът за авторското право е почти толкова безсмислен, колкото и онзи английски закон, който забранява превръщането на металите в злато. Но поради обратната причина – нарушава се всеки ден, час и минута.

Защото днес има копиране. Според Столман трябва да можем да копираме и разпространяваме свободно информация и това е основно право на всеки човек. Интересни са и неговите разсъждения за копирането. Дали ще можем в близкото бъдеще да копираме материалното? Например ще можем ли да копираме храна? Ако продължим разсъжденията му – а дали ще можем да копираме чувства? Например любов. Или омраза. А Бог? Дали ще можем да копираме Бог? Забравих да спомена, че Столман по образование е физик, но също така е и философ.

Ричард Столман се заравя в историята на авторското право и открива наченките му още в древността, когато владетелят е преотстъпвал дадени права на свой васал – например търговски права, или изключително право върху нещо - монопол. По-късно, с появата на печатната машина, т.е. възможността даден текст да бъден възпроизведен в множество еднакви екземпляри, възниква и идеята за авторското право. Но, както отбелязва Столман, това е „индустриално“ право и е привилегия на издателите, не толкова на самия автор.

Ето какво казва той пред софийската си публика: „Около 1900 година печатната машина е станала много по-ефикасна. Печатните копия на книги са били доста по-евтини и дори бедните хора са спрели да преписват на ръка. Това обаче не е променило фундаменталната природа на авторското право, то е било индустриално ограничение и това е особено важно. То е било индустриално ограничение, защото е ограничавало издателите, а не обикновените читатели. През 19 век никой никога не е опитал да наложи авторски права срещу бедните хора, които са копирали книги на ръка, защото то е разбирано като индустриално ограничение. И това е имало няколко важни последствия. Първо авторските права са били сравнително безболезнени, тъй като са били сравнително лесни за налагане и са били доказуемо полезни за обществеността. Били са сравнително безболезнени, тъй като обществеността не е била ограничена от тях - ако не сте били издател, законът за авторските права не е можел да ви спре от правенето на каквото и да е, така че защо да се оплаквате? Второ, те са били лесни за налагане, тъй като е трябвало да бъдат наложени само срещу тези, които ги публикуват. А е било лесно да се разбере кой е публикувал дадена книга, като се види кой я продава. Не е било нужно да се нахлуе в къщата на всеки, за да се наложи закона за авторското право.“

Днес обаче, когато можем да копираме даден текст с едно кликване на мишката, това престъпление ли е? А ако изпратим копирания текст на приятел, това също ли е престъпление? По силата на сега действащото законодателство – да.

По силата на днешното законодателство сме длъжни да използваме законен софтуер, иначе ставаме престъпници. А кой е законният софтуер? Най-разпространеният в света е софтуерът на Майкрософт. С тази забележка – софтуерът на Майкрософт ни шпионира и освен това е със затворен код. Затвореният код означава, че никой освен разработчика (Майкрософт в случая) не може да види как работи дадена програма, нито може да я променя. За разлика от така наречения „свободен софтуер“, който е с отворен код, може да бъде променян и споделян с целия останал свят.

Ричард Столман е месията на свободния софтуер. Едно уточнение - „свободен софтуер“ не означава непременно „безплатен“, въпреки че на английски free softwarе означава и това. В началото на 80-те години на миналия век Ричард Столман създава „Движението за свободен софуер“. Едно от най-големите му постижения е лицензът GPL. Това е юридически валиден документ, който използва законите за авторските права в обратен ред – с него създателите на софтуера дават свободата на потребителите да променят, модифицират и разпространяват труда им без да нарушават закона. По този начин те създават една огромна система от програмисти последователи, които разработват хиляди софтуерни проекти за Линукс. А Линукс е операционна система с отворен код, която непрекъснато се доусъвършенства и допълва. Всеки потребител може да види как работи, какво прави тази програма, както и да я допълва. Така Ричард Столман разбира свободата.

Тук, разбира се, възниква един фундаментален въпрос, но не за авторското право, а за правата на авторите (това са две различни неща). Например – милиони хора теглят от интернет музика. Споделянето на музика в Мрежата е нещо напълно нормално и трябва да се легализира, а всяко правителство, което забранява това, трябва да се разглежда като престъпно, смята Столман. И продължава: Вие вероятно сте чували пропагандата, че като споделяте музика, ограбвате музикантите. Това не е вярно, смята Столман. Вие вредите на звукозаписните компании. Трябва да се срамувате не когато теглите от интернет музика, а когато купувате компактдискове, защото тогава позволявате на компаниите да трупат печалби и изобщо не подпомагате музикантите.