Превръщаме ли се в полицейска държава? Този въпрос, на пръв поглед безсмислен за една европейска държава в XXI век, придобива нова актуалност напоследък. Например когато съдът освободи от ареста задържаните в три шумни полицейски операции – „Килърите”, „Всичко коз” и съпругата на Вальо Топлото - Станислава Димитрова. Не най-важното, но най-скандалното бе обявеното от магистратите, че всъщност няма нито едно доказателство за извършено от нея престъпление. Ако е така, защо тогава я тръшнаха на тротоара с белезници, снимаха я с камера и я държаха три денонощия зад решетките?
Обществото е особено чувствително към полицейския произвол, вероятно всеки от нас е сърбал попарата на „нашата полиция”.Затова ще започна доста отдалеч, всъщност от XVII век. Habeas corpus на латински означава „да имаш тялото си”. Това са началните думи на закон от 1679 година в Англия, гарантиращ неприкосновеността на личността. Искане „habeas corpus” се разглежда незабавно, дори ако е необходимо съдията да бъде вдигнат от леглото си през нощта. При туткане от страна на магистратите, (нищо чудно такова да се е случвало и в онези векове), тогава са издавали заповед mandamus. Това е императивно разпореждане за незабавно изпълнение. Някога е било прерогатив на анлийските крале от времето на Реформацията „Ние заповядваме!...” – заповед до държавния служител незабавно да изпълни обществените си задължения. По-късно е в правомощията на съдиите, въпреки че в интерес на истината рядко се е използвало.
Всичко това, разбира се, се отнася за нормални държави, с установени традиции в областта на демокрацията и правото. Само за пример – Върховният административен съд в България в сегашния си вид съществува от 1996-а, тоест едва от 14 години. Преди това е бил разтурян и сформиран на няколко пъти.
На темата – превръщаме ли се в полицейска държава? Всъщност полицейска държава имаме тогава, когато от полицията се страхуват не престъпниците, а обикновените хора. Някой да е забелязал в България бандюгите да се страхуват от полицията? И аз не съм забелязал.
Но съм забелязвал друго – как невинен човек е вкарван зад решетките, при това въпреки изричната забрана на съда. Примерът е от Хасково, годината е 2004-а.
Азерката Меризие Бинатова бе задържана на ГКПП Капитан Андреево по силата на европейска заповед за арест по искане на правителството на Азербейджан. Тя престоя в ареста 45 дни, в които според закона трябваше да пристигне мотивирано писмено искане за екстрадиция от претендиращата държава. Такова не дойде. Бинатова обаче бе освободена и отново арестувана на Капитан Андреево. Съдът отново я освободи. Хасковската прокуратура отказа да внесе ново искане за задържане, защото няма за какво. По факса обаче от София пристигна постановление на върховната прокуратура, с което се искаше нов арест и се налагаше забрана за напускане на страната.
По това време Меризе Бинатова се свърза с мен. Срещнахме се и тя обясни, че я обвиняват във финансиране на атентат срещу тогавашния президент Гайдар Алиев. Истината била, че тя погасявала комарджийски дългове на сина му, по-късно премиер на страната. Имала разписки, а ставало дума за милиони долари. Това всъщност беше нейната истина, версията на държавата Азербейджан изобщо не пристигна в България.
Още си спомням решението на съдията от окръжния съд в Хасково Стратимир Димитров. Той определи действията на полицията и прокуратурата като незаконни. „Няма никакво законово основание да се предприема каквато и да било принуда спрямо нея, нито да се ограничават правата й да напуска страната. Всякакви следващи подобни прояви се преценяват от съда като произвол”. Цитирам дословно, защото си пазя записките оттогава.
Мерзие Бинатова се занимавала със сериозен бизнес, по думите на адвоката й Димо Стоянов, централата на корпорацията й била в Ню Йорк. По време на борбата й със закона, ило по-скоро с беззаконието в България, бе търсена по телефона от американски издания, включително от „Вашингтон поуст” и “Ню Йорк таймс”. По съвета на адвоката си тогава тя отказа всякакви коментари.
Историята, доколкото си спомням, приключи, след като Бинатова бе откарана тайно до американското посолство и напусна страната, вероятно по дипломатически канали. Няколко години по-късно се обади от Ню Йорк, щастлива, че е успяла да се измъкне от „българския капан”. Бинатова пътува необезпокоявано по целия свят, с изключение на България.
С риск да досадя на читателите, ще разкажа още една хасковска история, свързана с habeas corpus. Случката е от същата година. През лятото в градинката зад ДНА бе открита 2-годишната Кичка с разбита глава. Детето претърпя няколко мозъчни операции в Пловдив, но оцеля. Само няколко дни след зверството, което тогава потресе Хасково, бе арестуван Станимир от село Орлово. Всички журналисти и фотографи бяха извикани в полицията, където Станимир бе развеждан като мечка в двора, за да го снимат. Той се оказа психично болен и едва ли осъзнаваше какво се случва с него. От МВР обясниха пред репортерите, че Станимир си е признал деянието, проведен бил следствен експеримент, при който той показал откъде точно е превел детето до запустялата градинка зад военния клуб. Разказал и как го удрял по главата.
Пишещият тези редове обаче си позволи да не повярва напълно на полицията и си направи труда да отиде до Орлово. И там бе потресен да чуе, че същия ден, когато е било извършено зверството над детето, Станимир си бил в Орлово, пренасял жито на съседката и го е видяло половината село. Заглавието над главата във вестника, в който работех тогава, беше „Станимир от Орлово с алиби”. Доста тлъсто заглавие беше.
Ще попитате: А полицията освободи ли Станимир?
Вие как смятате? Естествено, че не го освободиха. Държаха го с месеци зад решетките, накрая го пратиха принудително в психиатрията в Болярово.
Habeas corpus? „Какъв хабер, какъв корпус?”, възкликна тогава полицай, попитан за незаконното задържане на Станимир. На кой му пука, става дума за един луд, не може нито да ни съди, нито дори да вдигне шум по медиите.
Най-потресаващото дойде след близо две години, когато безспорно се установи, че извършител на зверството с Кичка е едно 9-годишно момче – Асенчо. То бе убило друго дете – на 7 години. Призна си пред съдия и за зверството с Кичка.
На практика излиза че цялата дирекция на полицията в Хасково, е била водена за носа от едно 9-годишно дете. Шеф на тогавашното РДВР бе сегашният лидер на ГЕРБ в региона и депутат Иван Петров.
Ако ударим чертата под този случай – от една страна зад решетките бе държан месеци наред напълно невинен човек. А от друга – убитото 7-годишно дете можеше да е живо, ако още навремето бяха хванали извършителя Асен.
Разбира се, по-лесното е – хващаме лудия, забиваме го в ареста и успокояваме общественото мнение.
Въпросът е – докога така?
Днес МВР не действа по много по-различен начин. Докато четях многобройните публикации за „килърите” например не успях да си отговоря на един елементарен въпрос. Кое наложи акцията да се проведе точно на онази дата? Очевидно полицията е влязла в дирите на групата, следила ги е, разполагала е с номерата на телефоните им. Защо не са ги сложили под лупа – подслушване, следене? И когато бандата замисли удар, тогава да ги закопчеят. Та МВР разполага с хиляди служители, агенти, огромен ресурс.
Единственото, което ми идва наум е, че премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че предстои голям удар срещу престъпността. Нищо чудно да е давал зор на Цветанов „Цецо, давай!”
И Цецо дава.
Четох внимателно мотивите на апелативните съдии за освобождаването на обвиняемите. Железни аргументи.
Факт е, че има подкупни съдии, включително в Хасково и повечето от читателите ги знаят поименно. Сигурно ги има и в София. Проблемът, поне както на мен ми се струва, е че се удрят точно достойните магистрати. Защото те със сигурност са си давали сметка какво ги чака след освобождаване на шумно арестуваните обвиняеми. Лично на мен такава постъпка ми говори за достойнство, а не за корупция. Ако си наистина корумпиран, трябва да си луд да се разкриеш толкова очевидно и то в случай, който е във фокуса на общественото внимание.
Много ми е интересно какво ще отговорят ФБР и Европол на българското правителство, което се закани да им изпрати материалите с молба да обяснят как биха постъпили те. Нищо чудно отговорът да бъде: „Пичове, защо сте претупали хубавата работа?”
И нищо чудно пък коментарът на нашите да е: „Мислехме, че ще мине”.
И понеже накрая работата опря до предположения и вероятности, ако попитате премиера Бойко Борисов за habeas corpus, отговорът почти със сигурност ще е: „Какъв корпус?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар