Какво правим, когато си нямаме жена вкъщи, която да ни изкара извън нерви, да ни накара да махнем с ръка и да си кажем: Майната му на всичко! Отивам в кръчмата да пия една ракия!
Какво правим в такъв случай?
В такъв случай махваме с ръка и си казваме: Майната му на всичко, отивам да изпия една ракия!
Пешеходеца махна ръка и излезе от апартамента, но не отиде да пие ракия, защото не близваше алкохол, а се завря в паркирания си още през 2002 година пред блока Москвич.
Пешеходеца имаше Москвич от седемнайсет години. А от шест колата не бе мръдвала от мястото си пред блока. Вече не беше кола, а паметник. И пешеходеца се превърна в Пешеходец.
Преди шест години се бяха случили две паметни събития за Пешеходеца. Жена му си тръгна, а москвичът спря завинаги.
Гумите бяха спаднали преди четири лета. Акумулаторът все още си беше на мястото, но бе толкова безсмислен, колкото и контактният ключ, който пък си висеше на таблото от неизвестен брой години.
Пешеходеца си седеше на шофьорското място и гледаше безнадеждно през мръсното предно стъкло, когато някой почука на страничното. Полицай. Изглеждаше гадняр.
- Полицаят беше гадняр – обясни същата вечер в “Свирката” Пешеходеца. Останалите на масата приеха безрезервно казаното. Компанията беше в пълен състав – седем плюс Пешеходеца. Двете маси, долепени една до друга, бяха напълно достатъчни. Тенчо кръчарят също присядаше отвреме навреме при тях, но него не го брояха.
- И какво стана? – поиска да узнае Васил докторът.
- Поиска ми документите – отвърна веднага Пешеходеца. – Аз, разбира се, носех всичко в себе си.
Продължително безработният човек е особено същество. Той непрекъснато очаква да му направят проблем за всякаква дреболия. Ако се качи автобус на градския транспорт, непременно ще проверят билетите, ако му се допикае както си върви по улицата, наблизо ще има единствено платена тоалетна, а ако отиде на лекар, първо ще му поискат таксата.
За злите полицаи да не говорим. Те безпогрешно разпознават безработния. Някак усещат, че от този мърльо не идват никакви стотинки за техните заплати и се настървяват.
Ето защо безработният носи в себе си всички възможни документи. Пешеходеца къташе в джоба дори акта си за раждане.
- И какво?
- Започна да се заяжда. Вика ми: Дай десен мигач. Аз давам, обаче – нищо – обясни Пешеходеца.
Всички се разхилиха.
- После вика: Дай ляв.
Кикотенето стана неудържимо. Тенчо също надаваше ухо иззад бара, ухилен до уши.
- После?
- После ми друсна един акт – съкрушено каза Пешеходеца.
За едни веселба, за други – драма.
- Дай да му хвърля едно око – рече Кирчо. Той учеше за адвокат. – Не си нарушил никакъв закон – обясни.
Пешеходеца извади грижливо сгънатият лист от джоба си, приглади го с длан и го подаде. Бъдещият адвокат го пое внимателно и зачете. Останалите скупчиха глави да видят какво пише.
Кирчо го дочете, остави листа на масата и каза авторитетно:
- Глобил те е по член 182 от закона за движение по пътищата.
Пешеходеца се взря в документа.
- Да – потвърди.
Останалите също се вторачиха в листа на масата да се убедят, че това е светата истина. Но какво от това?
- Глобил те е за превишена скорост – обяви тържествено Кирчо и обясни – Това гласи член 182.
Останалите ахнаха. Властта наистина вършеше своеволия.
- Ще обжалваме – като истински адвокат заяви Кирчо, сгъна акта и делово го прибра в джоба си. – Това няма начин да не падне в съда.
Пешеходеца го изгледа унило.
- Не ща да влизам в съд.
- Няма нищо страшно да влезеш в съда – назидателно рече бъдещият адвокат.
- Знам. Не ме притеснява влизането в съда, а излизането – мрачно каза Пешеходеца и викна към Тенчо:
- Я дай една лимонада.
- Идва – провикна се кръчмарят.
Останалите го изгледаха с любопитство.
- Какво ме гледате? Удрям го на живот – обясни Пешеходеца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар