Недодяланата праисторическа Нокия на Пешеходеца отново иззвъня. Това бе двадесет и шестото позвъняване за вечерта. Звукът на вехтия безформен телефон беше като квичене на прасе с нож в гърлото.
Пешеходеца изгледа безпомощно апарата. Телефонът звънеше само по веднъж и млъкваше, преди да успее да го вземе в ръце. Това се повтаряше на всеки десетина минути.
Телефонната война бе пламнала от един блуждаещ изстрел.
Пешеходеца бе направил огромно финансово усилие да купи на старо мобилния апарат за трийсет лева. Отново беше без работа, бе обиколил десетина фирми, някои проявиха вяло желание да го назначат, но искаха телефонен номер за връзка. В името на по-доброто бъдеще Пешеходеца жертва трийсетачката. Гадното беше, че времето съвпадна с рождения син на сина му. Олекналия джоб на Пешеходеца не му позволяваше подарък.
Купи му една близалка.
Малкият обаче се зарадва и на нея. Гледаше детски филм по телевизията, с издута от близалката уста, а на Пешеходеца му се ревеше.
Купи си пакет с предплатени разговори, обади се в офисите на фирмите да даде номера си и зачака добрата вест.
Телефонът звънна на третия ден. Пешеходеца го сграбчи с разтуптяно сърце, но се постара гласът му да звучи равно и спокойно.
- Ало – каза тежко в слушалката.
- Ха! – изненада се гласът отсреща. – Търся Мария.
Сърцето на Пешеходеца прескочи един удар. Това беше първото позвъняване след три дни чакане, и да се окаже грешка.
- Майната ти! – извика вбесено.
- Извинявай бе, човек, стана грешка – прозвуча в слушалката.
- Майната ти! – повтори Пешеходеца и натисна бутона за край на връзката.
Оказа се, че това е бил първия залп от ожесточена телефонна война.
Офанзивата започна още същата вечер. Допотопната Нокия изквича и докато Пешеходеца успее да го докопа, млъкна. Същото се повтори след десетина минути. На дисплея бе изписан номера на човека, който търсеше Мария.
Пешеходеца реши да отвърне с ответен залп. Набра номера, почака да даде сигнал свободно и веднага затвори. Усмихна се при мисълта как оня търчи до телефона, който онемява в мига, в който го вдига. Повтори няколко пъти същия номер и си легна.
Изквичаването на проклетата Нокия го събуди осем минути след полунощ. Протегна машинално ръка, но апаратът млъкна преди да успее да го докосне.
Пешеходеца изруга. Опита да заспи отново, но тъкмо се унесе и онзи звънна отново.
Разсънен окончателно, Пешеходеца се настани на креслото да обмисли ситуацията. Цялата работа изглеждаше направо детинска. Но пък вбесяваща. Нокията звънна отново и той подскочи във фотойойла.
Прекара цялата нощ в безсъние, вперил зачервените си очи в проклетия телефон. Квичеше през десетина минути.
- Това е някакъв айлякчия – презрително каза Ванко тенекеджията вечерта в “Свирката”, когато Пешеходеца докладва ситуацията.
- Активен безделник – изрази се по-интелигентно Васил доктора.
- Не съм мигнал цяла нощ – оплака се Пешеходеца.
Останалите го изгледаха съчувствено. Наистина имаше тъмни кръгове под очите.
- Абе да не ти пука – намеси се и Тенчо кръчмарят. На него самия не му пукаше от нищо освен от данъчна проверка. – Защо просто не изключиш телефона през нощта?
На Пешеходеца му идеше да го разцелува. Как не се бе сетил, че тези машинки могат и да се изключват?
- Освен това - разви мисълта си Тенчо, ти си свободен по цял ден, а онзи сигурно ходи на работа. Можеш да го изтормозиш през деня.
Стратегията бе брилянтна. Пешеходеца изключи телефона веднага след седем вечерта. Малко вероятно бе от някоя фирма да го потърсят след работно време.
Спа като къпан. Сънува, че е Коледа и се намира на село да колят прасето.
Едва дочака да мине осем часа сутринта и канонадата започна. Набираше номера на човека, който търсеше Мария и веднага затваряше. Обстрелът продължи през петнайсетина минути до дванайсет на обед. Пешеходеца влезе в менюто на телефона, отиде на “изходящи повиквания” и преброи осемнайсет попадения. Врагът бе разгромен.
Милостиво му отпусна едночасово примирие по време на обедната почивка. Нека се нахрани спокойно, да събере сили за следобедната офанзива, реши той.
В един и половина отново набра номера. За негова изненада обаче противникът успя светкавично да натисне бутона за връзка и го набута с минималната такса за разговор. Пешеходеца занеше, че дори за част от секундата да е осъществена връзка, мобилният оператор го цака с една такса. Изруга ядосано.
Набра отново, като държеше пръста си на червения бутон, готов да го натисне след края на първия сигнал “свободно”. Онзи обаче реагира мигновено. Още една минимална такса.
На Пешеходеца му идеше да изхвърли дъртата Нокия през прозореца. Вместо това обаче седна и внимателно обмисли тактиката си. Звънеше на прекалено еднакви интервали, онзи бе съобразил и го чакаше. Реши да звъни първо след една минута, после след петнайсет, следваща бомбардировка – след три. Онзи няма как да си държи пръста непрекъснато на бутона.
Подейства. Пешеходеца сякаш усещаше как противникът се облива в пот и кърви от нерви.
В три и петнайсет следобед онзи вдигна бялото знаме. Заби му един SMS:
“Приятел, стига толкова. Не знаеш с кого си имаш работа. Ако си толкова сербез, пробвай се на тел. 0878 25 25 25.”
- И какво? Обади ли се на този телефон? – попита Васил докторът вечерта в “Свирката”, където правеха анализ на бойните действия. Всички се бяха забавлявали искрено на описанието на телефонните престрелки и оцениха по достойнство тактическите бойни умения на приятеля си.
- Обадих се - неохотно отвърна Пешеходеца.
- И на кого се оказа този телефон? – попита Ванко.
- На министъра на вътрешните работи.
Останалите онемяха, после избухнаха в смях.
Ванко предпазливо погледна навън през стъклото. Патрулки не се забелязваха.
- И какво стана? – полюбопитства Тенчо, кайто както винаги надаваше ухо иззад бара.
- Нищо – отвърна Пешеходеца. – Извиних му се, че съм объркал номера.
- А той нищо ли не каза?
- Каза – въздъхна Пешеходеца. – Прие извинението. И ми пожела приятна работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар