Темида BG – не със затворени очи, а със зашити джобове

В края на миналата година хасковският административен съд отказа да касира изборите в село Войводово. Съдия Пенка Костова реши, че е имало нарушения на изборния процес, но те не са такива, че да променят резултата от вота.
А резултатът беше такъв – 554 действителни бюлетини, за Илями Бефа – 278.
Бефа бе признат за победител на първия тур, защото е събрал 50 процента плюс два гласа.
Броени дни след първия тур в шкаф в помещението, където се проведоха изборите, бяха открити 50 бюлетини. Една от тях бе абсолютно действителна, в полза на опонентката му Зоя Миронова.
Победителят Бефа пък пред камерата на bTV бръкна в джоба си и извади оттам... бюлетина. Минути след това гузният победител побърза да напъха бюлетината в чантата на една жена, вероятно негова близка. Това също бе запечатано от камерата и бе видяно от цяла България.
От изборните документи е видно, че 10 души, вписани в забранителния списък, са гласували във Войводово. Според съда обаче може само да се предполага за кого са дали вота си. А „съдебното решение не може да се основава на предположения”, пише в мотивите си съдия Пенка Костова.
Че не може, не може. Затова най-нормалното нещо би било да се отвори чувалът с бюлетините и вместо да се гадае, просто да се преброят гласовете. Така няма да има предположения, а голи факти.
Да, но съдът отказа да направи това. Съдът отказа и да разпита членовете на секционната избирателна комисия. Съдът на практика отказа всички искания на адвоката на Зоя Миронова. Отказа и последното му искане – да си направи отвод и с казуса да се заеме друг магистрат.
Съдебното решение, разбира се, ще бъде обжалвано и папките ще поемат към Върховния административен съд в София. Тук, в Хасково обаче ще остане горчивото усещане за липса на правосъдие.
Затова може би е време в местния храм на Темида- съдебната палата, богинята на правосъдието да бъде изобразявана не със завързани очи, а със зашити джобове.
А пък що се отнася до ВАС, каква надежда за справедливост да има човек, когато само преди седмица същият този ВАС възстанови на поста шеф на софийския апелативен съд съдията Веселин Пенгезов. Столичните медии открито го наричат „човекът на Октопода”, а според някои от тях мафиотите дори отваряли бутилки с шампанско и се прегръщали радостно при вестта за възстановяването му на ключовия пост.
Пенгезов бе отстранен от Висшия съдебен съвет заради „уронване престижа на съдебната система”. Според магистратите от ВАС това било „прекалено общо определение”.
Достатъчно е  човек да види огромния палат, в който живее съдията Пенгезов, луксозните му коли, случаят с дъщеря му Ана Пенгезова, която получи апетитен парцел край Приморско за жълти стотинки като „крайно нуждаеща се”, за да отсъди, че определението съвсем не е „прекалено общо”. Тук по-скоро става дума за немощта, или може би нежеланието на държавата да направи тези „общи” обвинения конкретни.
Случаят „Войводово” възмути цяло Хасково, случаят „Пенгезов” – цяла България.
Но какво от това? Ние сме си живеем с възмущението (и отвращението) вече повече от 20 години.
Управляващите от ГЕРБ осъдиха възстановяването на Пенгезов на поста и го дадоха като пример за прогнилата съдебна система. ГЕРБ залага на новата президентска двойка Плевнелиев-Попова да реформира съдебната система.
Какво обаче означава да я реформира? По конституция държавният глава назначава, по предложение на парламента, шефовете на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор. Това са „тримата големи” в кадровика на съдебната система - Висшият съдебен съвет.
Новите „големи” може да са честни хора, но може и да не са. Дори и да са олицетворение на честността и справедливостта, това по същество не е реформа, а замяна на първановите хора с бойкови. Къде е гаранцията, че след няколко години те няма да са същите? Човекът е слаб, както казва Оскар Уайлд, и „може да устои на всичко, освен на изкушенията”.
Реформа в съдебната система означава промяна на правилата и въвеждане на незаобиколими принципи, гарантиращи обществения интерес. А общественият интерес може да се определи с една дума – справедливост.
Например в Маями на общинските съветници, трима на брой, е забранено да се събират на едно място в отсъствието на медиите. Тоест законодателят им казва: „Господа, ние не твърдим, че сте непременно корумпирани. Не твърдим, че непременно се събирате тайно и уговаряте далавери. Но бъдете така добри когато се събирате, дори извън залата на общинския съвет, това да става пред микрофоните и камерите. Държим обществото да знае какво точно си приказвате”.
Ето пример за ясно и точно правило, което в голяма степен гарантира обществения интерес. Гарантирането му в пълна степен, стопроцентово, още не е измислено, или поне на мен не ми е известно. Но и това е достатъчно.
Проблемът е, че го няма в България. Проблемът е, че заменяме едни хора с други и наричаме това реформа. А то не е. Новите хора може да въведат ясни и честни правила, но също така е възможно след време самите те да започнат да ги заобикалят. Както се казва „пътят към ада е осеян с добри намерения”.
Така или иначе изборите минаха и новият президент е избран. Влиянието в съдебната система е може би единствената реална власт, която притежава тази институция. Какво ще се случи там, предстои да видим още в началото на февруари следващата година. Това е може би последният шанс на ГЕРБ да докаже, че има воля за истински реформи. Както каза и американският посланик, оттук нататък вече няма да вървят оправданията с тройната коалиция. Искаме истинско правосъдие, и го искаме незабавно.
Между другото, в древна Гърция богинята на правосъдието Темида не е била изобразявана със завързани очи. Това е станало по-късно, по времето на Рим. България може да влезе в световната история, като предложи нов символ на правосъдието – Темида със зашити джобове.
А за нашата си история това ще е само едно добро начало.