Защитата на правата на човека е лесна работа, когато се знае името на човека

Хасковският административен съд отмени решение на районните магистрати, с което те отказаха да разгледат жалбата на община Хасково срещу наложената от ДНСК глоба от 5000 лева за незаконни пътни връзки към скандалната мотописта край града. Районният съд определи жалбата като недопустима, защото според закона за устройство на територията глоби до 5000 лева, наложени на юридически лица и еднолични търговци, не могат да се обжалват.
От общината обаче обжалваха отказа, позовавайки се на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Според нея „всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело“. Според административния съд законът за устройство на територията е в нарушение на международен акт, част от европейското общностно право.
Така делото за скандалната мотописта предстои да се гледа в районния съд.
Така изложено, решението на административния съд изглежда брилянтно справедливо. Ако не съществуваха обаче някои „подробности“.
Например според наредба на община Хасково за неправилно паркиране на автомобил се налага глоба с фиш до 50 лева, която също според закона не подлежи на обжалване. Законодателят е класифицирал 50-левовата санкция като „маловажна“. Макар да е спорен въпросът дали 50 лева за едно домакинство са повече или по-малко от 5000 лв. за една община. С други думи, ако обжалвате този фиш в съда, ще откажат да разгледат жалбата ви с мотива, че глоби до този размер не подлежат на обжалване. И това се случва въпреки цитираните по-горе императивни текстове на европейската конвенция за „защита правата на човека и основните свободи“. Парадоксалното е че необжалваемите глоби ги налага същата тази администрация, която обжалва глобите, наложени на самата нея. Макар да е ясно, че и в единия, и в другия случай парите ги плащаме ние – гражданите. Очевидно е, че общинската администрация няма нищо против нарушаването на правата на човека, стига този човек да не е кметът.
Всъщност положението с фишовете за неправилно паркиране изглежда още по-драстично, ако човек се зачете внимателно в наредбата на общината. Или пък го усети на гърба си.
Според текста в наредбата, ако платите глобата в двуседмичен срок, дължите половината от санкцията – 25 лв. Дотук – нищо лошо.
Лошото идва по-нататък. Ако не платите, по една или друга причина, санкцията се увеличава на всеки 30 дни с по 50 лева, докато достигне ... 500 лева. Точно така, вярно прочетохте – 500 лева!!!
Но ако тръгнете да обжалвате, ще трябва да атакувате самия фиш, на който пише – глоба 50 лева. Тоест – необжалваема.
Порочният кръг се затваря, ако имате неплатена глоба (за която всъщност може и да не подозирате, защото фишът ви е бил лепнат на стъклото, а може и зад волана да е бил друг човек). Отивате в общината да си извадите някакъв документ и ви казват, че трябва да платите 500 лева, в противен случай няма да ви обслужат. (Правата на човека?!) Отивате в съда, но пък там ви казват, че глобата е за 50 лева и не подлежи на обжалване.
Параграф 22 – човек не може нито да се роди, нито да умре (законно имам предвид – да получи акт за раждане или за смърт). Докато не плати.
Така стоят нещата. Така че в Хасково конвенцията за защита на правата на човека има съвсем тясно приложение, защото знаем името на човека.

Черният симеоновградски Великден. Как се повтарят трагедиите

Въздухът в зала №6 на хасковския окръжен съд е натежал от толкова много скръб, че трудно се диша.
Три дни продължи първото заседание по делото за жестоката катастрофа в Симеоновград, станала в последните минути на 23 април миналата година, в която загинаха шестима младежи. В трагичния инцидент намериха смъртта си Яница Бойчева, Мелин Зеид, Георги Георгиев, Трифон Трифонов, Красимир Марков и Евгени Атанасов. Всички те бяха младежи на 18-19 години. Други двама – Мария Луиза и Милен оцеляха по чудо, макар и с тежки наранявания.
Родителите на загиналите младежи бяха конституирани като частни обвинители и присъстваха в залата. Тук бяха и други техни близки.
От другата страна на залата са обвиняемите – Данаил Георгиев, Живко Желев, родителите им и близки. Данаил е обвинен, че в пияно състояние е причинил смъртта на шестима души с шофирания от него Опел Вектра, а Живко – че е дал ключовете на употребилия алкохол свой братовчед. Колата е на бащата на Живко, който също бе плътно до сина си на първия ред в залата. Зад тях бяха техни роднини, които слушаха безмълвно. До Данаил пък бе седнала майка му.
В трите дни на процеса бяха изслушани близо 50 свидетели – съседи, полицаи, пожарникари, участници в трагичните събития, експерти. Почернените родители също разказаха какво са видели в трагичната нощ, преживявайки отново ужаса на Черния Великден, както го нарекоха медиите. Още в първия ден на някои от майките им прилоша, в залата бе повикана дори Бърза помощ. Въпреки свирепия студ навън, прозорецът на залата се отваряше през час.
Ето какво описаха свидетелите.
Във фаталната вечер преди Възкресение група младежи се събират в дома на Даниел (Дидо). Всички пият бира. Когато пристига Живко с колата на баща си, иска ракия, която домакинът му дава. Още преди да обърне първата чаша, Живко оставя ключовете на масата и заявява, че няма да кара. Братовчед му Данаил казва, че ще кара той, но Живко се възпротивява, защото вижда, че също пие. Възниква спор, но накрая Живко склонява. Ключовете се намират в джоба на домакина, който свидетелства, че накрая Живко му казал „дай му ключовете”. И той му ги дал.
С наближаването на полунощ компанията се готви да тръгне към църквата. В колата на Радка се качват петима, в опела на Живко – трима. Самият Живко сяда на мястото до шофьора, зад волана – Данаил, отзад – Христо Иванов. Минават през бензиностанцията, където зареждат гориво за 8 лева.
„Данаил караше колата. Сипах гориво за осем лева. Той ми подаде десет, върнах му два. После се качи в колата и тръгнаха. Не забелязах някаква особена маневра, рязко тръгване или нещо необичайно”, свидетелства служителката на бензиностанцията Галя Димитрова.
Защитата на подсъдимите веднага атакува свидетелката с въпроси дали от офиса на бензиностанцията има пряка видимост към колата, след като между тях се намира бензиноколонката. Подтекстът на въпроса е могла е да види, че точно Данаил е седнал зад волана. Свидетелката обаче заяви, че се виждало отлично.
След като тръгват от бензиностанцията колата набира голяма скорост. По разбитата павирана улица „Съединение” опелът вече лети с над 130 километра в час. Скоростта е убийствена за такъв път, категорични са всички свидетели и експерти.
Защо шофьорът е натискал газта до дупка по разбитата улица? Данаил твърди, че не си спомня нищо след бензиностанцията.
Из показанията на Дидо, домакинът на фаталната сбирка в Симеоновград: „Колата на Живко много вървеше, всички го знаехме. Пробвал съм я, вдигал съм 150-160 километра в час с нея”.
Обвиняемият Данаил Георгиев има шофьорска книжка едва от няколко месеца – от януари 2011-а. „Дали наистина тази кола върви толкова?” Едно от вероятните обяснения за безумното натискане на газта, съчетано с въздействието на алкохола и падналите задръжки. Мигове на безумие, които довеждат до смъртта на шестима души и променят фатално живота на момчето.
По осеяната с дупки улица „Съединение” опелът лети с над 130 км., изпреварва Фолксваген Голф-2, в която пътуват други двама братовчеди – Митко Стоянов и Иван Атанасов. Зад волана на Голфа е Иван. Те виждат как другата кола ги изпреварва с бясна скорост, виждат и как се забива в стълба. Изпаднали в паника, обръщат, свиват по странична улица и изчезват от мястото. Отиват в църквата.
Изслушването на комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза бе последното за това заседание, но нечовешко изпитание за почернените родители. Според техническата експертиза колата е летяла със 133.6 км. в час до първия удар – в бетонния капак на улична шахта. От всеки удар скоростта е спадала, блъска се в стълба със 117 км./час, а когато помита групата младежи, вече се движи с 90.1 км./час, свидетелстват експертите.
Върховното изпитание идва, когато съдията започва да чете с равен глас заключенията на съдебния лекар Христо Еленски за загиналите деца. Въпреки различните тежки наранявания на всеки от тях, заключенията на патолога са сходни: „Смъртта е била неизбежна, настъпила е за минути”, „Смъртта е била неизбежна, настъпила е за секунди”, „Смъртта е била неизбежна, настъпила е мигновено”.
В залата е мъртвешки тихо, родителите на загиналите деца са навели глави, слушат напрегнато и се опитват за запазят самообладание.
Възрастната жена, роднина на Живко, е свела глава и е заровила лице в шепите си. Раменете на мъжа до нея пък са увиснали, човекът изглежда сломен. Майката на Данаил гледа съсредоточено в една точка. Лицата на двамата обвиняеми – Живко и Данаил, са замръзнали.
С изслушването на комплексната експертиза завърши тридневното съдебно заседание.
Основната цел на тримата адвокати на Данаил и Живко е да разколебаят тезата, че зад волана е бил Данаил. Другият прицел на защитата е кръвната проба. Според свидетелите във фаталната вечер Живко е пиел ракия, а Данаил – бира. Кръвната проба е показала 1.08 промила за Живко и доста повече - 1.3 промила за Данаил, който е изпил само две-три чаши бира. Как е възможно това, питат адвокатите. Те искат проверка на вземането на кръвните проби, дали е спазена процедурата.
Въпросът е ключов, защото ако отпаднат като доказателство резултатите от тях, на практика обвинението срещу Живко отпада автоматично, а срещу Данаил трябва да бъде драстично променено.
Всичко това трябва да бъде изяснено в следващото съдебно заседание.
Отсега обаче е ясно едно – в тази съдебна битка победители няма да има. Дори двамата обвиняеми да получат ефективни присъди, което изглежда твърде вероятно, това може да донесе известно удовлетворение на почернените родители, но няма да върне децата им.
Тримата адвокати пуснаха в действие почти всички процесуални възможности – от настояване за прекратяване на процеса и връщането му за ново разследване, през доказателствени искания и нови експертизи, до обвинение към съдията в пристрастност и искане за отвод. Някои от исканията им бяха приети, повечето – не.

ВЕРСИИ
След Черния Великден в Симеоновград тръгват различни слухове за случилото се. От ухо на ухо се разказва, че е имало състезание между две коли, което е причина за безумната скорост на колата-убиец. Свидетелски показания в подкрепа на тази версия обаче не бяха чути в съда. Приятелката на Данаил – Антония, пък разказа как чула разговор, че не е бил той зад волана. Нейните показания обаче едва ли ще бъдат кредитирани от съда, защото тя лично не е видяла, а само е чула да говорят за това. Според друга версия пък младежите, събрани в дома на Дидо, са вземали наркотици и са били дрогирани по време на инцидента. За това пък съвсем не се чу и една дума в залата.

ПРЕЦЕДЕНТИ
Обвинението срещу Данаил Георгиев е за непредумишлено престъпление. Близките на загиналите деца още в средата на миналата година започнаха подписка, с която искат причиняването на смърт на пътя от пиян шофьор да се третира и наказва като умишлено престъпление. Беше им обещано казусът да влезе в правната комисия на парламента.
По-възрастните хасковлии вероятно си спомнят, че точно тук преди тридесет години бе произнесена смъртна присъда за същото престъпление.
На 10 октомври 1981 г. 33-годишният Цветан Братанов в пияно състояние помита с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от автобуса на спирката до Руската гимназия. Жертви на нелепата катастрофа са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни жени - Йорданка и Минка. Със средни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.
Трагичният инцидент шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е сред най-коментираните теми в кафенетата, вкъщи, на работа. Създава се обществено мнение, което настоява за смъртна присъда. Появяват се подписки от трудови колективи, работници, учители, шофьори. Дори юристите са раздвоени по спорния казус.
Заместник окръжен прокурор по това време е Савка Стоянова. Тя изготвя и обвинителния акт срещу Цветан. Предявява му обвинение в умишлено убийство по хулигански подбуди, при доказването му се предвижда смъртна присъда. За убийство по непредпазливост наказателният закон предвижда наказание до 15 г. затвор.
Шумният процес започва на 24 ноември 1981 г. (Забележете – само месец и половина след трагедията!!!) Състав на хасковския окръжен съд прекратява обвинението в предумишлено убийство и го подвежда под отговорност по чл. 123 от НК /за убийство по непредпазливост/. Типичен случай на непредпазливо деяние, пишат магистратите в мотивите си.
Тяхното решение е отменено от Върховния съд на 28 декември 1981 г. Те дават указания обвинението срещу Цветан да бъде за предумишлено убийство.
Въпреки протеста на адвокатите делото да не се гледа в Хасково заради създаденото обществено настроение, процесът се насрочва тук за 27 януари следващата година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отвод. Напрежението расте.
Публичният процес се провежда на 2 февруари 1982 г. от съдебен състав с председател Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.
Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 г. хасковският окръжен съд признава Цветан Братанов за виновен в предумишлено убийство по хулигански подбуди и го осъжда на смърт. Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отвод, но не е е бил приет/, подписва с особено мнение. Той пише: "Не съм съгласен с квалификацията. Намираме се пред типичен случай на непредпазливо деяние."
Председателят на съдебният състав е юрист, а съдебните заседатели - граждани. В случая тяхното становище натежава, не без натиска на общественото мнение. Но не само обществената позиция решава присъдата. Тя е обжалвана пред върховния съд. Върховните магистрати оставят без уважение жалбата и потвърждават присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 г.
Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.
(Данните са от Държавен архив Хасково, където все още се съхранява папката с делото).
Процесът, и особено смъртната присъда, провокират спорове между юристите и до днес.
„Безспорно, натискът на настроенията сред хасковлии се отразиха до някаква степен на съдебните заседатели”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отвод. По-късно тя става председател на Окръжния съд в Хасково и бе един от достойните негови ръководители.
„Точно това дело стана причина да бъде променен наказателния закон. След процеса бе създаден специален член за наказателната отговорност на шофьорите. Ако трябва да преценим от разстоянието на изминалите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на обществените нагласи, и на несъвършенствата в наказателния закон”, бе мнението на Златка Пехливанова.
Така, 30 години по късно, по ирония на съдбата хасковската поправка в наказателния закон влиза в съдебната зала точно на хасковския съд.

Темида BG – не със затворени очи, а със зашити джобове

В края на миналата година хасковският административен съд отказа да касира изборите в село Войводово. Съдия Пенка Костова реши, че е имало нарушения на изборния процес, но те не са такива, че да променят резултата от вота.
А резултатът беше такъв – 554 действителни бюлетини, за Илями Бефа – 278.
Бефа бе признат за победител на първия тур, защото е събрал 50 процента плюс два гласа.
Броени дни след първия тур в шкаф в помещението, където се проведоха изборите, бяха открити 50 бюлетини. Една от тях бе абсолютно действителна, в полза на опонентката му Зоя Миронова.
Победителят Бефа пък пред камерата на bTV бръкна в джоба си и извади оттам... бюлетина. Минути след това гузният победител побърза да напъха бюлетината в чантата на една жена, вероятно негова близка. Това също бе запечатано от камерата и бе видяно от цяла България.
От изборните документи е видно, че 10 души, вписани в забранителния списък, са гласували във Войводово. Според съда обаче може само да се предполага за кого са дали вота си. А „съдебното решение не може да се основава на предположения”, пише в мотивите си съдия Пенка Костова.
Че не може, не може. Затова най-нормалното нещо би било да се отвори чувалът с бюлетините и вместо да се гадае, просто да се преброят гласовете. Така няма да има предположения, а голи факти.
Да, но съдът отказа да направи това. Съдът отказа и да разпита членовете на секционната избирателна комисия. Съдът на практика отказа всички искания на адвоката на Зоя Миронова. Отказа и последното му искане – да си направи отвод и с казуса да се заеме друг магистрат.
Съдебното решение, разбира се, ще бъде обжалвано и папките ще поемат към Върховния административен съд в София. Тук, в Хасково обаче ще остане горчивото усещане за липса на правосъдие.
Затова може би е време в местния храм на Темида- съдебната палата, богинята на правосъдието да бъде изобразявана не със завързани очи, а със зашити джобове.
А пък що се отнася до ВАС, каква надежда за справедливост да има човек, когато само преди седмица същият този ВАС възстанови на поста шеф на софийския апелативен съд съдията Веселин Пенгезов. Столичните медии открито го наричат „човекът на Октопода”, а според някои от тях мафиотите дори отваряли бутилки с шампанско и се прегръщали радостно при вестта за възстановяването му на ключовия пост.
Пенгезов бе отстранен от Висшия съдебен съвет заради „уронване престижа на съдебната система”. Според магистратите от ВАС това било „прекалено общо определение”.
Достатъчно е  човек да види огромния палат, в който живее съдията Пенгезов, луксозните му коли, случаят с дъщеря му Ана Пенгезова, която получи апетитен парцел край Приморско за жълти стотинки като „крайно нуждаеща се”, за да отсъди, че определението съвсем не е „прекалено общо”. Тук по-скоро става дума за немощта, или може би нежеланието на държавата да направи тези „общи” обвинения конкретни.
Случаят „Войводово” възмути цяло Хасково, случаят „Пенгезов” – цяла България.
Но какво от това? Ние сме си живеем с възмущението (и отвращението) вече повече от 20 години.
Управляващите от ГЕРБ осъдиха възстановяването на Пенгезов на поста и го дадоха като пример за прогнилата съдебна система. ГЕРБ залага на новата президентска двойка Плевнелиев-Попова да реформира съдебната система.
Какво обаче означава да я реформира? По конституция държавният глава назначава, по предложение на парламента, шефовете на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор. Това са „тримата големи” в кадровика на съдебната система - Висшият съдебен съвет.
Новите „големи” може да са честни хора, но може и да не са. Дори и да са олицетворение на честността и справедливостта, това по същество не е реформа, а замяна на първановите хора с бойкови. Къде е гаранцията, че след няколко години те няма да са същите? Човекът е слаб, както казва Оскар Уайлд, и „може да устои на всичко, освен на изкушенията”.
Реформа в съдебната система означава промяна на правилата и въвеждане на незаобиколими принципи, гарантиращи обществения интерес. А общественият интерес може да се определи с една дума – справедливост.
Например в Маями на общинските съветници, трима на брой, е забранено да се събират на едно място в отсъствието на медиите. Тоест законодателят им казва: „Господа, ние не твърдим, че сте непременно корумпирани. Не твърдим, че непременно се събирате тайно и уговаряте далавери. Но бъдете така добри когато се събирате, дори извън залата на общинския съвет, това да става пред микрофоните и камерите. Държим обществото да знае какво точно си приказвате”.
Ето пример за ясно и точно правило, което в голяма степен гарантира обществения интерес. Гарантирането му в пълна степен, стопроцентово, още не е измислено, или поне на мен не ми е известно. Но и това е достатъчно.
Проблемът е, че го няма в България. Проблемът е, че заменяме едни хора с други и наричаме това реформа. А то не е. Новите хора може да въведат ясни и честни правила, но също така е възможно след време самите те да започнат да ги заобикалят. Както се казва „пътят към ада е осеян с добри намерения”.
Така или иначе изборите минаха и новият президент е избран. Влиянието в съдебната система е може би единствената реална власт, която притежава тази институция. Какво ще се случи там, предстои да видим още в началото на февруари следващата година. Това е може би последният шанс на ГЕРБ да докаже, че има воля за истински реформи. Както каза и американският посланик, оттук нататък вече няма да вървят оправданията с тройната коалиция. Искаме истинско правосъдие, и го искаме незабавно.
Между другото, в древна Гърция богинята на правосъдието Темида не е била изобразявана със завързани очи. Това е станало по-късно, по времето на Рим. България може да влезе в световната история, като предложи нов символ на правосъдието – Темида със зашити джобове.
А за нашата си история това ще е само едно добро начало.