Преди Уикилийкс и след това

Превратът Уикилийкс. Уикилийкс промени света. Феноменът Уикилийкс. Свят без тайни? Това са част от заглавията в българските и световните медии, след като гръмна последния скандал с публикуването на секретните документи на американската дипломация.

„Сто шейсет и шест години са били нужни след изобретяването на печатарската преса от Гутенберг през 1439 г., за да се появи първият вестник в света. През следващите столетия вестниците (и развитието на по-масовото образование) променили изцяло начина, по който хората виждали света около себе си, както и общуването между онези с власт и управляваните от тях.“ Това написа „Дневник“ в коментар за феномена „Уикилийкс“.

„Възможно ли е да живеем във време, когато това уравнение се променя отново? Тази седмица станахме свидетели на глобалното "изгряване" на феномена Wikileaks, който от няколко години набира сила и опит. Контролираното пускане на стотици хиляди тайни документи на Държавния департамент на САЩ превърна една доскоро слабо известна организация в основен източник на информация за огромна част от медиите, като в същото време извади тайните от ръцете на затворената дипломатическа каста и позволи на всеки личен достъп до суровия материал.

Такъв грандиозен успех в амбициозното начинание не само ще предизвика сериозни последствия за американската администрация, но може да подтикне много други притежатели на тайна информация да я споделят по този начин, променяйки уравнението в области като финансите, банките, индустрията и, разбира се, политиката. Днес повече от всякога изглежда, че достъпът до всякаква информация е неограничен. Почти 50 години след създаването на интернет, или три пъти по-бързо от вестниците, информационната епоха навърши пълнолетие“, заключава изданието.

Проблемът на днешното общество е, че смяната е прекалено бърза. Новата реалност е вече налице, а обществените отношения, законодателството, както и представата на мнозина за съвременния свят са още старите. Интернет смали света до такава степен, че той вече се събира в компютъра ви.

Глобалната мрежа променя и медиите. Задължението на журналистите да публикуват само проверена и потвърдена информация е в сила, но коментарите под материалите в сайтовете казват истини, непотвърдени официално, но верни. Журналистът не може да напише, че Х. е бандит и измамник, ако няма съответните доказателства, но комшиите на Х. много добре знаят това и го пишат под материала за него. Така и журналистическата етика е спазена, и истината е лъснала. Нещо, което е немислимо в традиционните медии.

За България това важи с особена сила. Законодателството ни е застинало някъде в тъмното минало. Ако например някой репортер снима убийство, убиецът може да го съди, че е публикувал снимката без неговото ( на убиеца!!!) разрешение. Класически пример е скритата камера, с която ББС засне как Иван Славков си иска подкуп в столичен хотел. Батето заведе дело срещу британските журналисти и ако бяха българи, щеше да ги осъди. Нашият съд дори имаше нахалството да поиска английските репортери да бъдат депортирани в България. Естествено, на Острова само им се изсмяха.

Друг смешен закон е този за защита на личните данни. Пробвайте да напишете името на някой известен българин в Гугъл, а след името напишете ЕГН и информацията веднага ще се появи. За каква защита на лични данни говорим? Може би единствено Законът за движение по пътищата е нарушаван по-често.

Възможен ли е обаче свят без тайни? Или по-точно свят, в който тайните стават масово достояние. Защото интернет мултиплицира информацията и я довежда до дома на милиони.

Например днес Уикилийкс публикува нова порция от секретните документи на американските дипломати. От тях става ясно, че те са се бъркали в българските оръжейни сделки. Обвиняват нашето правителство, че с наши РПГ-та са гърмели по американската армия.

Не че не сме знаели или подозирали, че американците се намесват в деликатната сфера на оръжейната търговия. Но инфорацията в интернет има поразяващ ефект. Спомням си например, че още в началото на 90-те години правих интервю с Илия Гунчев, тогава генерален директор на „Металхим холдинг“. Да поясня – под шапката този държавен гигант тогава беше цялото „специално производство“ в България, както го наричаха, или по-просто казано – на оръжие. Тогава Гунчев разказа как американците са спрели два железопътни ешелона, натоварени със „специалното производство“ на ВМЗ-Сопот, предназначено за Сирия. Възмущението му беше, че Сирия не е в списъка на терористичните държави, но въпреки това американците провалят сделката. И това бе само един пример как се съсипва най-печелившето перо на българската индустрия. Резултатът сега може да се види с просто око – ВМЗ Сопот произвежда маратонки и сачмени лагери и отдавна е в практически фалит.

Въпросното интервю тогава излезе в карловски вестник, после, доколкото си спомням, части от него бяха препечатани в пловдивски и централни издания.

И нищо.

Погледнете обаче днес – интернет гъмжи от заглавия по темата „България е продавала оръжия на враговете на Америка“, в стотици варианти. Довечера в телевизионните новини със сигурност ще се мултиплицира отново. Целият свят вече знае за това. Как ще се тълкува, е друг въпрос.

Превратът, революцията, феноменът Уикилийкс, както и да го наречем, безспорен факт е, че разтресе света и след него той вече няма да е същият. Какъв ще бъде, е още трудно да се каже, защото има безброй аспекти.

Единственото сигурно е, че изненада повечето хора. Особено американците.

Но каквото и да правят САЩ, няма да променят процеса. Дори днешния арест на създателя на Уикилийкс - Джулиан Асандж, не може да спре световната тенденция. Нито пък спирането на сайта, защото вече се появиха над 500 негови варианта. Светът се променя. Предстои да видим как.